Коронацията на Безумието
И така, както си седяхме, спокойно, правехме си планове за лятото, за разходки из гората, за слънчеви дни на морето, за безгрижие и за опиянение, изведнъж коронясахме Безумието.
Предупреждения имаше години, че даже и десетилетия назад. То не бяха симулации на пандемия (включително и преди само 5 месеца), то не бяха TEDTalks с Бил Гейтс и кой ли още не, то не бяха учени, то не бяха просто здравомислещи хора: призиви към действия имаше много. Дори опити за действия имаше — организираха се протести срещу нищоправенето спрямо климатичните промени, конференции, подписаха се международни споразумения, учени писаха огромни доклади на тема болести, климат и бедствия, психолози ни обясняваха и доказваха, че психичното здраве на човека е в среднолошо, клонящо към много лошо състояние. Във всички сфери на обществото святкаха червените лампи и звучаха тревожни думи.
През това време обаче, Безумието доста упорито си действаше. В така наречените развиващи се държави, Безумието отдавна си вилнее, ама явно в развитите държави, обществото не го е еня особено. Безумието се възползва от ситуацията. Лека-полека започна да се прокрадва и в малко по-развитите държави. Започна да качва на власт хора, чийто действия можем да наречем популистки, а можем да наречем и диктаторски (справка Унгария и България). Започна да фалшифицира избори. Започна да насажда онази омраза, която родените в Германия 30-те и 40-те години на миналия век си спомнят със силно осезаемо потръпване и отвращение. Започна да се въздига яростно, но и някак… незабелязано.
Какво е Безумието? Без ум. Без разум. Без мисъл. Без разсъждение. Това е ясно. Но Безумието някак подсеща за една безспирна, тъпа ярост, която обзема човека и го лишава именно от разум, мисъл и разсъдък. Тъпа ярост, която обаче и удавя състраданието, убива емпатията, осакатява милосърдието. Безумието не е само липсата на мозък, то е липсата на човечност.
Та именно това Безумие започна стремглаво и едновременно безшумно да катери стълбицата на властта през последните години. Първоначално си казахме — войната в Сирия и изключителната жестокост на Ислямска държава доказват, че Безумието ни завзе. А то се оказа, че то тепърва набира скорост. Безумието повлече крак и накара хора да хвърлят коктейли Молотов в бежански лагери. Тъкмо когато решихме, че може би сме го спрели, то реши да ни хвърли в потрес и някак успя да накара повече от 50% от британското население да реши, че Брекзит е една свежа идея. След това, точно когато преценихме, че е стигнало пика си, Безумието сложи за президент на най-могъщата държава в света един оранжев псевдо-бизнесмен с нула (0) години политически стаж и гръмки обещания как ще построи стена, дълга няколко хиляди километра. Тогава започнахме малко да се притесняваме и си казахме, че може би не е лошо да спрем. Но не. Безумието междувременно, през всичките тези години, упорито, безшумно успя да убеди множество компании по целия свят, че опазването на околната среда е маловажно и спиращо бизнеса намерение, на което много-много не трябва да му обръщаме внимание. Успя да убеди много хора, използвайки няколкостотин „учени“, че всъщност няма климатични промени и за всичко са виновни Сорос и илюминатите. Въпреки планината доказателства, които доказват противното. Успя да убеди цели (огромни) народи, че не е важно какво казваш, а как го казваш. Не е важно дали имаш аргументи, важното е дали обещаваш хляб и зрелища. И тъй като хляб в Западния свят има в изобилие, останаха само зрелищата.
Благодарение на тези страхотни усилия на Безумието да се вклини в абсолютно всички сфери на обществото, човечеството започна да скача от проблем на проблем, бързо забравяйки предишния. Войната в Сирия си тече, ама чакай, че Брекзит. Уф, с Брекзит все някак ще се справим, ами с оранжевия палячо какво ще правим. Абе него все някак ще го озаптим, ами с климата как ще се справим. Започнахме да гасим толкова много пожари, че накрая изпод краката ни изгубихме всякаква почва.
Въпреки тежките удари на Безумието, благодарение на усилията на колосално количество хора, някак успявахме ако не да го спираме, поне да го озаптяваме малко. И тогава то, бруталното Безумие, реши да ни прати в нокдаун, на земята. Направи нещо, което в баскетбола се нарича crossover. Това е ситуация, в която играчът с топката напада към коша, пазен зорко от защитника на другия отбор. Създава впечатлението, че ще подходи от дясната му страна, но с изключителна бързина сменя посоката и защитникът рязко се намира седнал на паркета. Е, точно това направи Безумието. Ние си мислихме, че е тръгнало да ни унищожава посредством Оранжевия и климатичните промени. То обаче имаше и съвършено различен план — плесна ни с вирус. Епидемия. И така, защитниците на разума се намериха на земята, отчаяно гледайки как Безумието се засилва към трона, с Корона в ръка.
Това беше може би най-хитрият ход на Безумието от Хитлер, Сталин и Мао насам. То видя, че не е нужно да набиеш някого, като може да го накараш… сам да се набие, щото си мисли, че е за добро. Както вече установихме, десетилетия наред учени, умни и прозорливи хора ни казваха — човечеството от война няма да умре, ще да е от болест. И ние какво правихме — каквото ни казваше Безумието, а именно нищо. Здравеопазването се орязваше, лекарските заплати стагнираха, инвестициите в лекарства и ваксини намаляваха, хигиената се понижи, анти-ваксърското движение (гениален ход на Безумието) се роди. Здравеопазването стана бизнес, а бизнесът се интересува от какво — от печалба. Печелившо ли е да се влага в спешна помощ и спешни отделения — не, те са заети в най-малък брой от случаите, статистически погледнато. В какво е печелившо да се влага — в „хранителни добавки“. Таквиз едни неща, дето и здрави могат да зобат. И здравите зобаха, болните плакаха, ама нали така върви света — така ни каза Безумието, без да разберем. И тъкмо когато светът стана възможно най-уязвим — тряс, една Корона. От 190 държави има между 1 и 5 подготвени за такъв вирус. И той даже не е супер страшен — само 10 пъти по-страшен от грипа. Казвам само, защото можеше да е 100 пъти по-страшен. Но на Безумието не му трябва много. То хвана Короната, положи си я на главата и започна да се смее истерично на нашето безхаберие.
Какво да правим сега е въпросът. За първи път в живота си мисля, че намерих отговор. Да кажем НЕ на Безумието. Да започнем да вярваме на 99% от експертите. Да започнем да се лишаваме от излишни разхищения. Да започнем да си вършим работата качествено. Да започнем да държим отговорни хората, които са поискали власт и отговорност. Да започнем да си влагаме усилията и парите не само за да правим още пари, ами и за да правим самия си живот по-приятен за живеене. Правили сме го преди, само питайте Европа след 45-та година. Нека да не приемаме начина ни на живот за даденост и нека се плеснем по челото и да се вземем в ръце. Нека свалим Безумието и нека го пратим там, където му е мястото — в забвение. И нека този път обаче не забравяме да научим всички къде е Безумието и как да се пазим от него. Иначе рискуваме. Рискуваме Короната на Безумието да е само първата скъпоценност в неговата съкровищница. Това, и оцеляването на човечеството.
