Страхът
Всеки човек обича да има контрол. Да вижда ясно всеки детайл, да разбира ясно всяка дума, да усеща ясно всяка емоция. Но всеки човек знае, че има една всепомитаща сила, която размътва погледа, размива съзнанието и разбърква усещанията. Това е силата, която кара и най-гениялния да изглежда глупав, и най-силния да се разтрепери, и най-съобразителния да се обърка. Тази сила принадлежи на страха.
Страхът е това камъче в обувката, което прераства в рана и мазол за душата на човека. Той е постоянен, осезаем, неумолим. Той иска да му се обръща внимание, постоянно, непрестанно, завинаги. Той не иска просто да излезе от обувката и да спре да причинява болка.
Страхът иска да принуждава, да насилва, да крещи, да руши, да бие, да трещи. Страхът иска да управлява. Страхът е крал, император, завоевател, конквистадор. Той иска всичко и всички и всяко стръкче надежда.
Страхът е подъл, хитър, раболепен. Той ласкае, гъделичка горделивостта, издига в култ суетата. Изкоренява доблестта и я заменя с покорство. Насърчава насилието, премахва спокойствието.
Той прераства в гняв и омраза. Иска да се защитава от всичко ново и непознато. Търси сигурност в името на всичко. Страхът е готов да убие, да краде, да измами, да измъчва, само и само да не се налага да излезе от тази обувка. Иска да си седи там, на уютно, на удобно. Никога няма да напусне зоната на комфорт.
Страхът е основата на всеки конфликт. Страхът е войната, страхът е побоят. Страхът е грозен и крив и тъмен и зъл и нещастен и гаден и дразнещ и прост. Страхът е ненужен, излишен, непотребен, прът в колелото, камъче в обувката.
Нека да вземем камъчето, хубаво да го разгледаме, да му се усмихнем и после с всичката си сила да го запратим далече, далече, далече под колелата на някой автомобил. На дъното на океана. Където и да е, но да го извадим от обувката и да не му позволяваме да се завърне в нея. По-приятно е без него, нали? Можем да тичаме волно, да ходим бавно, не ни боли, няма мазол, няма рана, има само спокойното чувство, че обувката е удобна и ние я „контролираме“, а не тя нас.
